Дългият път към дома…

21/10/2010

Маргалеф

20/09/2010

Предпиринеите

16/09/2010

След Родеяр, отиваме към кулите Риглос, в основата на които е едноименното селце. На другия ден отиваме до близкото градче – Айербе, където ни изненадва 4 дневна фиеста – Fiestas de Santa Leticia. Наблизо има и прекрасен къмпинг(може би най-хубавият на който сме били) и решаваме да останем за празниците. Оказва се, че наоколо има много за разглеждане и си правим ежедневни екскурзийки. Та да се върнем на фиестата – испанците са мноооого откачени. 4 дни безспир музика, танци, бира, вино и какви ли не щуротии. Най се накефихме на коридата – бикът е един човек, който носи метална инсталация, която хвърля огън и жупел навсякъде. Първият кръг е за децата и е като голям бенгалски огън. Следващите два кръга са доста сериозни, огънят си е истински, фишеци хвърчат навсякъде и бикът бяга по-бързо и без посока. Та идеята е да бягаш пред него и да се пазиш от огъня. Пълна лудница, цялата улица тича и крещи, а навсякъде хвърчат фойерверки. Пожарникарите естествено са на щрек. Има всевъзможни сценки, представления, музика на живо. Има сцени и за млади и за стари със всякаква музика. Нещо като 4 денонощия българска Нова Година. Всички са пияни и щастливи. Естествено всичко завърши със заря, като на война.

Предпиринеите се оказаха много интересен район – пълен със замъци, стари живописни села(някои от тях запустели), базилики, скали, кули…..само рицари не видяхме, ама сме сигурни, че бяха там някъде. Няма селце или дори махаличка без старинна черква.

Много ни впечатляват цветовете на испанското небе – няма такива залези, няма такива звезди, няма такова синьо, няма такива цветове…Испания е уникална.

Хората с които се запознаваме се радват много като казваме,че сме от България. Първото за което се сещат е Христо Стоичков. Някои са чували и българска народна музика и са възхитени. Местните са много весели и естествени, редовно си опъват софри на улицата пред къщата, няма ги европейските заграждения. Растителността също е много интересна. Пълно е с бадеми и смокини, а най-много са къпините. Изядохме с тонове. Сега им е сезона 🙂

Ех, залезите…

Hasta la vista!

Родеяр

11/09/2010

Buenas,

След морето се отправяме към Испания (най-после). Пътят през Пиринеите е зашеметяващ. Всяко селце има голяма древна черква и крепост. Минаваме през Tres Ponts, но не впечатлява особено и продължаваме. Първата испанска вечер прекарваме на Колегатс. Каньонът е много красив – има предимно дълги маршрути за катерене и 2,3 спортни сектора. Достъпът до най-готиния сектор е чрез тролей над реката.

На другия ден се запътваме към Родеяр. Пътят вие през множество проходи, постоянно се спускаме и изкачваме, а над нас кръжат лешояди. В района има много птици – предимно големи. Пътищата в Испания са по-хубави от френските, и не само те 🙂 Всъщност всичко. Франсетата могат само да мечтаят…

Вечерта стигаме в Родеяр – много малко селце, закътано дълбоко в планината (Предпиринеите), откъдето започва голям каньон. В селцето има къмпинг (доста скъп, около 20 евро за двама ни на вечер), с бар, сушина, wi-fi, магазинче(с голяма надценка) – удобства за хората. Испанците са много весели и естествени. Постоянно се смеят и веселят, слушат музика дори и като чистят тоалетните – много ни допадат 🙂

За катеренето няма какво много да се каже – перфектно, много сектори на слънце или сянка, високи или ниски, отвесни или надвесени, по черва или не. Разстоянията между секторите са малки, така че за един ден можеш да обиколиш няколко. Не е рядкост обаче от склоновете над скалите  да падат камъни ( в повечето случаи съборени от кози) !!! Може да се катери и като вали. Скалите почти не текат след дъжд.

След 8 дни усилено катерене ( че то с тая цена на къмпинга, можеш ли да почиваш спокойно), тръгваме към кулите Риглос и района около тях. Скоро ще пишем и качим снимки, че има и фиеста….

Adios…

Сеюз и Льокат

02/09/2010

Hola, que pasa?

След Шамони, минаваме през Chambotte – обектът е красив – намира се над голямо езеро, скалите изглеждат добре, но са с южно изложение и са неподходящи за сезона.

Отправяме се към Сеюз. Пътят е живописен – през цялото време сме в подножието на Алпите. Сеюз е уникален ( да се чете „доста особен“ ) обект. И няма как – намира се на почти на 2000 м.н.в  и венецът образува нещо като полумесец. Подходът е между час – час и 15 минути, като изкачването започва от малко под 1300 м.н.в. , където се намира къмпинга. Той е населен само от катерачи от цял свят, като преобладават италианците – загубваме чувството, че сме във Франция – навсякъде се чува само италиански. В къмпинга има магазинче с най-необходимите хранителни стоки и катерачни консумативи. Всяка неделя идва един чичо, който продава всякаква екипировка на доста примамливи цени. Налага ни се да си купим ново въже (старото го подрязвахме около 3 пъти и стана под 50 метра) и се възползваме. Сутринта има wi-fi, без особени удобства за сядане пред компютъра. Сушината на къмпинга е конюшнята (където има боулдър стена, тенис маса, коне и тор), а цената е 5.20 евро на човек. Постепенно навлизаме в ритъма на къмпинга – сън, закуска, подход, катерене, отход, баня, вечеря, сън……В първия момент се зарадвахме на голямото количество хора като нас, но се оказаха малко дръпнати и необщителни. Докато бяхме там, се случиха няколко забележителни изкачвания, за които научихме от интернет 😦    Сеюз в момента май е модерна лятна дестинация, но според нас, той по-скоро „става“ за лятото, отколкото да е добър. Подходът в жегата е изтощителен. Сутрин е сянка на малка част от обекта и е трудно да си намерим свободен маршрут за катерене. По обяд не става, а следобяд цялата маса е на другия край на венеца. Тогава сянката обхваща по-голяма част от масива и има повече маршрути, но пък не остава много време за катерене. Климатът е доста сух, благодарение на което, дори и в доста топло време, почти не се потим. Времето се сменя рязко, има застудявания, когато е добре да имаш пухенка наблизо. В началото мислехме, че постепенно ще свикнем с подхода и няма да го усещаме, но се случва почти обратното. Със всеки следващ ден, натрупваме все повече умора. Един ден почивка е недостатъчен. Другото характерно е, че в почивен ден, въобще не ни е до трекинги (както правим на останалите обекти), а основно се излежаваме и не правим почти нищо. Чудим се дали проблема не е в нас, но от другите разбираме, че имат същите трудности. Ритъма става горе долу – 2 дни катерене, 1 ден почивка. Самата скала е доста качествена. Полегналите маршрути по-скоро не си заслужават – катеренето е без хватки и стъпки, затова пък надвесените маршрути са супер. От Франкенюра бяхме свикнали да катерим 2-3 лесни маршрута за загрявка и след това нещо по-трудно. Тук тази схема не работи. По-скоро, трябва веднага да подходиш леко към нещо по-трудно за да загрееш и след това да му се хвърлиш. Екипирането като цяло е добро, като изключим полегналите маршрути – там е доста дразнещо и личи, че е направено с единствената цел да се страхуваш и да псуваш. Все пак, усещането като цяло е доста космическо – много пространство, широк поглед, облаците са на нашето ниво, вятър…….космос. Наблизо има летище са безмоторни самолети и те кръжат наоколо постоянно. Като цяло във Франция, небето е доста шумно – хеликоптери, изстребители, мотоделтапланери, самолетчета……….няма миг спокойствие. Не можем да не споменем гидовника – това е най-скапания гидовник на света. Пълен е с грешки, суперевтино изпълнение(което не му пречи да струва 23 евро), смешни ретро снимки, схемите доста сбъркани и неразбираеми, и се налага да подпитваш за да се ориентираш, тъй като надписите на повечето маршрути са отдавна изчезнали. С този гидовник, направо си те минават по френски, с разликата че си е скъп.

След две седмици катерене, сме доста изтощени и решаваме да отидем на море. Разпитваме доста французи, да ни препоръчат спокойно място с хубав плаж. Прави ни впечатление, че не познават ивицата си (м/у другото Франция е единствената страна, в която трябва да повториш повече от 3-пъти откъде си) и ни насочват към Ница и Марсилия. Ние обаче съвсем не търсим това. Решаваме да подминем големите градове и да се насочим някъде близо до границата с Испания. В началото крайбрежието е доста стряскащо – огромни заводи до самото море, строителна площадка навсякъде, цигания……подминаваме бързо и намираме това, което търсим около 40 км преди границата – прекрасно малко градче, прекрасен плаж, приятни хора, страхотен къмпинг, спокойствие – Mer Sable Soleil. Съседите ни в къмпинга бяха много дружелюбни – тук за първи път видяхме човещина между къмпингари – веднага ни дадоха маса и столове, разменяхме си почерпки, непознати хора се събираха вечер на приказки и пийване. Имаше си плажни партита, за съжаление с доста ретро музика, но се наслаждаваме като невиждали 🙂 Наблизо има природен парк, който доста ни напомня на Камен Бряг 🙂 Странното е само, че го няма мириса на море – във водата няма никакви водорасли. Много се радвахме и на пазарчето за плодове и зеленчуци, което се организираше два пъти седмично.

След една седмица тежко търкаляне по пясъка, решаваме да палим към Испания. Поздрави от Rodellar 🙂 и до скоро…….

Елзас, 7-те езера и Шамони

18/08/2010

На път за Франция, минаваме през областта Южен Пфалц. За съжаление вали и на следващия ден преминаваме границата и навлизаме в Елзас. След границата, къщите запазват немския стил, но са една идея по-малки и пет идеи по-цветни. Веднага усещаме средиземноморския дух, макар да сме още далече.

Първата ни цел е Windstein. Обектът е много красив, скалата е пясъчник, в миналото е била крепост. Катеренето е готино – големи хватки в тавани. Времето пак се разваля и продължаваме на юг. Целта ни е Gueberschwihr. Селцето и околностите са много живописни, силно се усеща духа на времето. Къщите са на 3 века, а черквите на 7-14 века. Оттук минава пътя на виното – всичко наоколо е в лозя, а селцата представляват винарни с много заведения за дегустация. Опитваме и ние, но честно казано не ни впечатлява особено. Естетсвено, опитваме и френски сирена, които са скъпи, смрадливи и пръцливи(но все пак вкусни). Разхождаме се из района, но времето пак се разваля и не успяваме да се изкатерим, въпреки че маршрутите изглеждат рядко красиви. Решаваме да се придвижим към Алпите. Харесваме си един обект по пътя – Chambley. Скалите се оказват не особено интересни за катерене, но пък районът ни изненадва със 7-те Френски езера и водопадите на Херисон.

Първият обект в Алпите, който си набелязваме е „Скалите на Аравис“ на едноименния проход. От него за първи път зърваме Мон Блан, а той от своя страна бърза да се скрие в облаци. Скалите не се нищо особено , а шума от пътя ни напомня за Цариградско шосе – все едно се катерим по фасадата на хотел Плиска. Времето отново се разваля и следващия ден е обявен за санитарен. Като цяло, във Франция има създадени условия за пътуващите – много къмпинзи, паркинзи, обществени перални и т.н.

Следващият обект е Аблон. Подходът е около час, местността е красива, но скалата наподобява пръскана мазилка и катеренето е доста бодливо и разкъсващо. За капак линиите на маршрутите ни изненадват със своята нелогичност и оставаме разочаровани.

На следващия ден отиваме в Шамони. Решаваме да спим в планината под връх Пти Дрю. Бивакуваме на страхотно място, заобиколени от скални игли, които достигат до 4000 м.н.в. За няколко дни обиколихме района чрез целодневни преходи. Самият град Шамони представлява един парад на глупостта. Комерсиализмът отдавна е заличил алпийския дух. В града, при 30 градуса C, хората се разхождат с пълна зимна екипировка, която току що са купили от магазина. Търговията върви с невиждани от нас обороти. Много е модерно да се накичиш с колкото се може повече инвентар – въжета, примки, ледокопи, да се качиш на лифта, а когато слезеш да седнеш в първия ресторант и там да си прекараш спортния ден, доволно хапвайки паници пълни с марули за 20 евро. По пътеките, които водят до горна станция на лифт или влак срещахме макс. 3 души. Планината е доста обезобразена и навсякъде пари, пари, пари…….. Когато навлезеш обаче в сериозната част на планината – далече от лифтовете, всичко се променя – тя си е там 🙂 Срещаме се с Деница, Светльо и неговите родители. Доста ни става приятно да говорим на български с други хора. Като цяло случихме много хубаво време и успяхме да видим тази част на Алпите в блясъка им.

Малко общи впечатления:

Къмпинзите във Франция са по-евтини от немските, но храната е доста по-скъпа. Като цяло престоят тук е по-луксозен. Евтината храна, за разлика от германската, е некачествена. Французите са надарени с прекрасна природа, но сериозно са я окепазили. Общо взето, франсетата ни се струват малко въздух под налягане – хубава работа ама френска.

Както и да е, вече сме в Сеюз – най-накрая на истински катерачен къмпинг – пълно е с хора като нас от цял свят.

Поздрави на всички, ще се радваме да ни пишете 🙂

Доскоро…..

Франкенюра

02/08/2010

Jaaaa,

почти 6 седмици  минаха неусетно.

Франкенюра е може би най-големия спортен обект в света – около 7000 маршрута, на парче земя с размери 40х60 км. Повечето скали са скрити в гората и са със северно изложение, което прави обекта изключително приятна лятна дестинация. Направо ни дойде до гуша от катерене( да бе да). Времето беше прекрасно.

Освен катерене, района предлага много други забавления – басейни за почивните дни, всякакви фестивали, разнообразна (на цвят, вкус, градус и т.н.) бира и красиви градчета за разходка.

Ако може да говорим за качество на живот, този в Германия изглежда като да е първо качество. Местните са много възпитани и приветливи, за пътища няма да си говорим, а не можем да не споменем и NORMA-та – единствения супермаркет, от който сме излизали щастливи.

Фестивали има почти всяка вечер, разни групи свирят кавъри и народна музика, танците се състоят главно в поклащане. Единственото, което няма е интернет, но не ти и трябва.

Толкоз, а сега специални поздрави от Френските Алпи. Продължаваме на ЮГ…

Чехия

17/06/2010

Прага

 Преминаваме границата Австрия – Чехия и нещо силно ни олеква. Наоколо започва да кипи живот – пълно е със заведения, магазинчета, бензиностанции, а на самия вход има огромен увеселителен парк. През първите около 80 км, човек може да плаща почти навсякъде в евро. За обяд спираме да починем в Jihlava, което е едно приятно градче с много млади хора. Веднага след това, стъпваме на магистралата за Прага, която има някакъв сериозен дефект в настилката през по-голямата си част. Докато пътуваме, не ни напуска усещането, че има проблем с гумите. Не след дълго пристигаме в Прага и учудващо бързо намираме квартирата на Яворче и Силвия 🙂 Урааааааа 🙂 Паркираме колата и слизаме да пием по бира.

След липсата на блага в Австрия, тук ни се струва като рай. Има абсолютно всичко за абсолютно всеки – всякакви магазинчета, кръчмички, паркове, спортни и детски площадки. Градът ни изненадва със своята уреденост и спокойствие. Има най-различни хора и всички се чувстват свободни. Транспортър е уреден перфектно, а пешеходното придвижване е идеално. С най-голямо предимство са трамваите, които се движат денонощно. Просто всичко е направено за хората. Чехия, според нас, е страната на отворените врати. Можеш да надникнеш, погледнеш, влезнеш навсякъде. Посещението на по-голямата част от забележителностите е безплатно. Характерно за чехите е да имат кучета, които влизат навсякъде – в транспорта, заведенията, спортните зали и т.н. Още по характерно е да пият бира по всяко време на деня. В града има добра академия за изкуства и на артистите е дадена свобода да се изразяват по всевъзможни начини. Всяка уличка ни изненадва с нещо интересно, уникално и доста откачено. Няколко дни навъртаме по 20-25 км пеша из града, а той не спира да ни изненадва. Това тук, май е Културата, дето иначе сме я виждали само по книгите. Нощна Прага е вълшебство – очакваме да зърнем Пепеляшка, която слиза по стълбите от замъка, за да си хване трамвая преди полунощ. Градът е осеян със статуи(стари и съвременни), паркове и кулички. Детските площадки сякаш са повече от децата и причината не е, че децата са малко. Докато се разхождаме заобиколени от изкуство, сякаш нещо се отключва вътре в нас и съзнанието ни се разчупва.  Още първата нощ, Явор ни завежда в Пивоварския клуб, където има каква ли не бира от цял свят. Най-много точки спечели черешовата бира – няма такова нещо 🙂

Пожелаваме на всеки да дойде и разгледа тази прекрасна столица и също така благодарим много на Яворче и Силвето за гостоприемството.

Адржспач

Уикенда си организираме екскурзия до Adrspach – онова място от филма The Sharp End, където чехите пият бира и след това се катерят и скачат по много скални кули. Мястото е много красиво и езерото го превръща в своеобразен оазис в борова гора. Всичко е уредено – има безплатен къмпин, заведение с храна и бира, паркинг, душове и тоалетни.  Катерачната етика е никакъв магнезиий и никакви метални средства за осигуряване. Поставените постоянни осигуровки правят катеренето близко до соловото. Начинът е да си имате много възелчета, които да пъхате по цепки и дупки. Въпреки това е пълно с катерачи. Пясъчните кули са безброй и коя от коя по-причудлива. На втория ден се осмеляваме да се покатерим малко – без възлите си е сериозно изпитание на психиката. Иначе е пълно с прекрасно изглеждащи маршрути и всяка куличка е силно-предизвикателна. Усещането за разтапящия се пясък(хватка) между изпотените пръсти е доста плашещо, но се надяваме че се свиква. Виждаме чешкия стандарт от 10-12 бири на живо. Чудесно място, прекрасни маршрути, но се изисква привикване, а ние се връщаме обратно в Прага.

Следващата ни цел е Франкенюра в Германия, където се надяваме да ни хареса и да изкараме летните жеги.

Поздрави и доскоро,

 
 
 
 
 
 
 

 

Adlitzgraben и Peilstein

15/06/2010

Веднага след влизането в Австрия, пътищата стават големи и много на брой. Първата ни цел е Adlitzgraben. Почти веднага започваме да навлизаме в планинска местност с множество прекрасни къщи. По-близки големи градове до обекта са Gloggnitz, Reichenau i Semmering. Самите скали за катерене са най-близо до Orthof, което е нещо като махала с няколко имения. Част от скалите се намират над самия път (между Orthof и Breitenstein) и е трудно да ги пропусне човек. Веднага намираме място за палатката, на около 10-на метра от малък паркинг за коли. Скалите са надвесени варовици, високи до 40 м, с много големи (и не чак толкова големи) дупки. Наоколо е приятна иглолистна гора. Надморската височина е около 1000 метра.

Това добре, обаче се оказва, че наоколо няма вода. Отиваме до една хижа, която не работи. Обикаляме още малко и разбираме, че трябва да се върнем до града за да се заредим с вода. Намираме BILLA, и се впускаме в пазаруване. Той обаче е пред затваряне и в бързината забравяме да си купим вода. Все пак успяваме да си налеем от една обществена тоалетна. На другия ден отново слизаме до града и този път си купуваме цели два стека вода, само че газирана. Трудничко е да нацелиш негазирана. Дълго ще си спомняме удоволствието да мием очите и зъбите, както и да готвим и правим кафе с тази приятна прдена водичка.

Катеренето на Adlitzgraben е доста красиво. Хубави маршрути, сред красива природа, аромат на бор и чист въздух. Отново срещаме и доста сърнички. Има около 180 маршрута от 5c до 9a. По-голяма част от маршрутите са дълги до 30 метра, а останалата една трета, са като продължение на долните. Екипирано е нагъсто и се катери при пълно спокойствие през цялото време. Намират се доста маршрути в силен надвес по огромни хватки. Целия обект е дълъг около 500 метра, започвайки от сектора над пътя.

Такааааааааа, сега малко за условията в Австрия. Това е една страна(поне тази част), в която всичко е частна собственост и всичко е забранено. Кравите са с предимство пред човеците. Навсякъде под скалите има табели – „Катеренето забранено“, на местата за паркиране има табели – „Паркирането забранено“, а на къмпинзите съответно – „Забранено къмпирането“. Всички ливади са заградени (за да не тъпчеш тревата за кравичките), а пътеките са обезобразени от изсичането на дървета. Местните живеят в огромни, луксозни имения, заредени с дръвца за десетина здрави зими. Постарали са се да разбереш, кое е тяхно и да не се доближаваш много-много. Хората са доста затворени и имаш чувството, че къщите са необитаеми. Австрия е една от най-богатите страни в света, а австрийците се славят със своята спестовност. Пешеходците са рядкост, а на 10-на градчета се пада един единствен магазин за хранителни стоки – супермаркета. Цените са доста високи за нашите възможности. Все пак продуктите с марка „Clever“ в BILLA са по поносими и правят престоя не чак толкова луксозен. В един от студените дни искахме да се постоплим и поотпуснем в някое заведение. Търсенето на работещо такова, ни струваше доста километри. Всичко е затворено – просто нищо не работи и няма никой. Няма смисъл да коментираме цените в единиците работещи заведения, както и грамажа на порциите. Малкото хора, които срещаме са предимно пенсионери – аристократи, които се возят в доста луксозни коли (най-евтиното е Porsche Carrera).  Ноооооо, лошото време отмина и се насладихме на 10-на дни прекрасно катерене, като последните 4 от тях бяха белязани от силна полска инвазия.

След Adlitzgraben се отправяме към следващата ни цел – Peilstein. С малко затруднения намираме скалите. По пътеката след нас едва се изкачва доста възрастна жена – на около 75-80 години. Направо онемяваме, когато стига горе, вади от раницата еспадрили и една примка и започва да се катери соло. След това забелязваме още няколко солови катерача 🙂 

Най-близките населени места до са Schwarzensee, Nostach и Neuhaus. Условията за пребиваване обаче не ни допадат. Около скалите е забранено да се къмпира ( тук за разлика от Adlitzgraben няма начин да не те видят), а най-близкия къмпинг е на 11 км от паркинга за обекта. Подходът до самите скали е около 30 мин. а самия къмпинг струва 13 евро за двамата. В непосредствена близост е още един обект – Thalhofergrat,  той е на 1 минута от паркинга, но местността на е особено живописна и е доста шумно от минаващите по пътя МПС. Къмпинга иначе е доста китно местенце, с прекрасни къщички( за хората с по-дебел бюджет) – да се чудиш коя да си избереш. Съседите са ни предимно пенсионери – европейци с каравани.

Не ни трябва много време и решаваме да продължим към Чехия. Пътьом минаваме покрай Виена, ама „Какво ще и гледаме ние на Вената“ и с лекота се отправяме към Прага. Ех, Прагааааа….Поздрави и наздраве 🙂

Допълнителна информация за катерачи:

Adlitzgraben: Удобните места за бивак в близост до скалите са малко. Ако изберете този вариант трябва да слизате до града да пазарувате храна и да зареждате вода. Повечето катерачи предпочитат друг вариант: на 15 км от обекта има безплатен паркинг с вода и тоалетна – това обаче пък значи всеки ден да пътувате до скалите.

Координати на Adlitzgraben:  47.658387°, 15.795878°

Координати на безплатния паркинг с вода и тоалетна: 47.734327°, 15.791926°

Peilstein: Скалите са варовикови кули с височина до 80 метра и е живописно. Има около 800 маршрута, които са екипирани добре. Не успяхме обаче да намерим условия за продължителен и приятен престой в района. Има една хижа – Peilsteinhaus, която е над скалите и би била чудесно място за пребиваване в района ако работеше. Има още един малък недостатък – забранено е качването с коли до хижата – за да не замърсявате тревата на кравите, не за друго.

Координати на Peilstein: 48.013812°, 16.048221°

Координати на паркинга за подход към скалите: 48.010280°, 16.035265°

Координати на къмпинга: 48.019552°, 15.942912°

Thalhofergrat: Скалите са варовици, високи до 30-на метра. Достъпът е бърз, но мястото не е особено красиво и приятно. Иначе има около 300 маршрута – добре обезопасени.

Координати на Thalhofergrat: 48.007122°, 16.036061°

Унгария

04/06/2010

Първото нещо което ни впечатли след като влязохме в Унгария, е че всички карат колелета. Има доста Лади и Трабанти. Унгария е една мнооооого равна страна, но с изненада откриваме (по-късно) , че има 30 катерачни обекта – повечето са в района на Будапеща.

След къмпинга Мако, отидохме към Сегед – приятно и спокойно университетско градче с около 100 000 жители. След кратка разходка се отправяме към Байа, където сме си уредили нощувка от CouchSurfing. В центъра на Байа ни посреща един младеж, който си седи в трабанта и слуша хип-хоп 🙂 Срещаме се със Силард и прекарваме една забавна вечер. На другата сутрин се разделяме като приятели и се отправяме към Будапеща. Тя ни идва малко по-голяма, отколкото ни харесва и минаваме транзит. Насочваме се към обекта за катерене – западно от града. Вечерта пристигаме в къмпинга – Bufe Falozo. То е нещо като кръчме извън селцето Tardos, където хората ходят вечер да ядат риба и да пият бира. Има си обаче основните неща за един къмпинг – вода и тоалетна. Цената на нощувката за двама ни е 3 лв. Намираме скалите благодарение на бабата и дядото, които се грижат закъмпинга.

В гората срещаме доста сърни и зайци. Самите скали представляват мина за камъни от римско време. Катеренето е предимно по прагчета, в абсолютен отвес и е доста силово. Осигуровките са през около 4 метра, като първия клин често е на 6-ия метър. Малко психарско, но добре обмислено и като цяло – безопасно.

Запознаваме се с двама унгарци, които ни подаряват гидовник – доста добре направен. Има какво да се катери в Унгария, въпреки равнинния характер.

Най-близкото населено място Tardos е малко селце, предимно от красиви вили. По-близки големи градчета са Sutto и Tata.

Цените на хранителните продукти като цяло са близки до българските. Горивата са малко по-скъпи. Винетка е необходима само ако ще използвате магистралите. Другите пътища не са никак лоши и можете да се придвижвате по тях с доста прилично темпо. Във всяко градче има достъп до интернет в библиотеката, което е доста приятна възможност.

От унгарския език почти нищо не разбираме – изумително е как са се наместили в такава близост до Балканите. Малкото думи които научихме са „сиасто“ – здравей, „чига-бига“ – охлюв, „будза“ – бъз. Малко не разбрахме как е „бира“ но се оправихме чрез мимико-жестовата реч.

Прекарахме си една  чудесна седмица на къмпинга, но поради честите валежи сухите и интересни маршрути за катерене свършиха.

На път към Австрия минаваме през туристическия град Шопрон – изглежда доста приятно старинно градче с множество кръчмета и туристи. За съжаление валеше силно и видяхме малко.

Минаваме границата с Австрия, която всъщност не съществува. Няма жив служител 🙂

kiptrip в Европа 🙂

Сърдечни поздрави и целувки от Австрия. Липсвате ни, приятелчета !

Онзи ден малко се стопли, вчера спря да вали , надяваме се утре да изгрее и слънце ….

Малко допълнителна информация за катерачите:

До Tardosbanya се стига по 2 км асфалтов път, където има паркинг и се продължава 15-на минути пеша – в началото по черен път, след това по пътека. Има около 100 маршрута, като преобладават тези между 6-8 категория ( в Унгария се използва категоризацията по UIAA).

На 1 час пеша се намира другия най-близък обект – Kis Gerecse. Маршрутите там са по къси (10 м) и преобладават тези в рамките на 9-10 категория.

Координати на Tardosbany :  47.664219°,  18.470869°

Координати на Kis Gerecse:  47.704763°,  18.487417°

Координати на къмпинга:  47.670849°,  18.442897°